Всред мрака на нощта се появи бледо сияние. Сиянието се превърна в преплитащи се лъчи от светлина. Медуза прикри очите си с ръце, появи се нещо с блясък на слънце, заслепяваше я. Щитът на Атина! След секунда се появи и самата Атина. Прозрачно блестяща, грееща с неземен блясък... А щитът й – по-ярък от слънцето, направо я изгаряше. - Не ти разрешавам да пътуваш на Юг. Мястото ти е тук – на Север. – гласът й бе нежен и мощен едновременно. Сякаш думите влизаха в тялото й и трептяха в него. – Имаш мисия! - Искам да видя слънцето! Не искам повече да живея в този мрак! - Не! ...