Смъртта на Медуза Горгона

Островът не беше голям, и Персей реши да го обиколи с летящите си сандали за да потърси Медуза Горгона.  Благодарение на вълшебния си щит беше напълно невидим. Издигна се плавно над земята и гледайки в щита оглеждаше околността. И видя Горгоните. Бяха се излегнали на морския бряг под слънчевите лъчи и се наслаждаваха на своята дрямка.

Персей бавно се приближи до тях. Люспестите им тела проблясваха. Змиите върху главата на Медуза Горгона  почиваха спокойно. Възнамерявайки да  убие Горгона докато спи, Персей посегна към меча си. Извади го от ножницата с тихо звънтене. Горгона рязко се събуди и погледна към него.

В този момент Персей разбра, защо Атина желае смъртта й. Дори превърната в чудовище, Горгона беше красива. С големите си очи и едри, правилни черти все още беше привлекателна. Тя се приближи още към него, и Персей срещна нейният студен, змийски поглед.  Не можеше да отдели поглед от лицето й. Хипнотизираше го. Когато беше на разстояние няколко лакътя от него, Персей замахна рязко с меча си. За част от секундата срещна съпротивата на твърдата й  кожа. Главата се отдели от тялото й сред порой от ярко червена кръв. Главата тежко падна на земята.

Горгоните се развижиха. След като видяха обезглавената си сестра нададоха страховит рев. Но оглеждайки се, не видяха никой.

Използвайки объркването им, Персей се втурна към главата на Горгона и я повдигна от земята. Змиите, все още живи, сезапреплитаха около ръката му. Постави главата в торбата. Сега вече беше време да си тръгне от острова.

Забеляза странни бели петна там, където досега се стичаше кръвта на Горгона. Червените капки кръв, примесени с пясък се завъртяха във висока няколко стъпки вихрушка. Появиха се огромни бели  крила. И блестящ бял кон. Персей не повярва на очите си - блестящ бял кон с големи бели крила. Конят беше обграден от бледо сребристо сияние. Един ден, щеше да бъде наречен Пегас.

От кръвта на Горгона не беше останал и помен.

Отдалечавайки се от острова, Персей чуваше риданията на горгоните.