Персей в търсене на Медуза Горгона

- Ти мечтаеш за приключения, нали? - Полидект се вглеждаше внимателно в лицето на Персей и следеше за всяка емоция, която можеше да прочете по него.

- Да. - отговори Персей. - От малък ми разказваш за великани, нимфи и богове. Искам да ги видя. Искам да обиколя целия свят.

Персей предусещаше, че разговорът ще е много важен. Беше извикан в покоите на Полидект. Наоколо нямаше слуги, нито пък роби. Явно щяха да обсъждат нещо, което не трябваше да достига до ушите на други хора. Предвкусваше някакво приключение, и нямаше търпение да чуе какво му е подготвил Полидект.

                Малкият Персей израстна пред очите на Полидект. Преди много години,той просто се появи в двореца му с майка си. Рибар ги бе открил в сандък на морския бряг и ги доведе при него. Защо бяха в сандъка, бягаха ли от нещо или бяха прокудени от някое място - Полидект така и не разбра. Но остана запленен от майката на Персей. - Даная. Предложи им подслон и те заживяха под неговия покрив години наред. Не им липсваше нищо, Полидект се радваше на вниманието на Даная. Но в последно време започна да се тревожи. Персей израстваше много бързо, започваше да побеждава в борбите връстниците си. Ставаше все по- силен и смел. А благородният му характер му спечели много привърженици - хората го харесваха. Той започна да става все по-популярен сред местното население. С вроден инстикт да вижда опасността от далеч, Полидект обмисляше плана си да отдалечи Персей от двореца.  Решението дойде само.

                Остана заслепен от ярък слънчев диск. Отне му време докато разбере, че това не е слънце, а щит. Щитът на Атина! От златиста мъгла се появи женска фигура. Атина!

- Богиньо! Каква чест! - започна да раболепничи Полидект.

- Дойдох, защото мога да ти помогна. Тревожиш се за Персей... - мекият й глас го омайваше.

Щеше да я попита откъде знае за тревогите си, свързани с Персей. Но тя беше богиня, боговете и богините знаят всичко.

- Да. Той става много силен и популярен. А и не зная кой е, така и не разбрах откъде се появиха онази нощ двамата с майка му.

Атина се усмихна снизходително.

- Персей е син на могъщ бог. Има защо да се тревожиш...

- На бог? На кой бог? На крадливия Хермес? - смехът му отекна с ехо в стаята.

- Ако беше син на Хермес, нямаше да е такъв проблем за теб. Син е на самият Зевс...

Полидект веднага си представи как скоро Персей ще седи на трона му и ще се разпорежда с неговото царство.

Сякаш прочела мислите му, Атина продължи:

- Персей обича приключенията. Измислила съм за него едно много опасно приключение. Но ще трябва да ми помогнеш да го убедя.

- Разбира се. - Полидект сякаш само това чакаше - Ще направя каквото е нужно...


И ето че сега Персей стоеше пред него в очакване. А Полидект с нетърпение очакваше Персей да се втурне към гибелното си приключение...

- Искам да убиеш едно ужасно чудовище, Персей! - чу зад гърба си омайващ женски глас. Когато се обърна видя в целия й блясък ... Атина! Медният й щит блестеше по-ярко от слънцето.

- Искам да убиеш Медуза Горгона! - в гласа й се появиха металически нотки , и Персей усети как по гърба му полазиха мравки.

Беше слушал много за Медуза Горгона. Вкаменявала с поглед всяко живо същество. И казват, че някога била красива девойка, която платила висока цена за красотата си - Атина я превърнала в чудовище. Явно това наказание не е било достатъчно, щом Атина желаеше смъртта й.

- Тя вкаменява всяко същество. Как бих могъл да я убия?

- Тя е зло същество, вкаменила е хиляди хора ... Време е да умре... А ти, Персей, ще бъдеш герой! Ще ти дам щита си! - Атина пристъпи към него, и се протегна с блестящия щит в ръка. Това беше огромна чест за Персей. Взе щита и внимателно го разгледа. По външната му страна имаше изящни гравюри на бойци с мечове, диви животни, кентаври и нимфи, които сякаш оживяваха пред погледа му и го омагьосваха. Това беше магически щит.

- Не трябва да гледаш Медуза Горгона в очите - продължи Атина - ще бъдеш с гръб към нея, но ще виждаш отражението й в щита ми...

Персей обърна щита - вътрешната му повърхност беше гладка, и отразяваше образа му като огледало.

Персей усети движение във въздуха. Проблясък на злато прикова погледа му. Млад мъж със златни сандали се движеше около него във въздуха с плавни движения, сякаш плуваше. Хермес! Този пакостлив и крадлив бог!

Беше виждал Хермес само в картини. Позна го по крилатите сандали и жезъла. Първо Атина, а сега и Хермес - очакваше го наистина вълнуващо приключение...

- И аз ще ти помогна с нещо да убиеш Горгона! - казвайки това в ръката му се появи блестящ златен меч. - Само с този меч ще успееш да й отрежеш главата!

- Трябва да отидеш на края на света, далеч на запад. - чу отново гласа на Атина- там ще намериш трите старици - граите. Те ще ти помогнат да намериш Медуза Горгона и да я убиеш...

- Къде на запад? По какво ще ги позная? - чу единствено ехото от собствения си глас.

- Ще тръгнеш утре сутринта. - казвайки това, Полидект се наведе към него. - Ще наредя да ти приготвят храна за из път.

Персей се огледа. Нямаше и помен от Атина и Хермес. В ръцете му проблясваха кръглия щит, и златния меч - единствените доказателства, че всичко това не е било сън.

- Добре, Полидект. Утре рано сутринта тръгвам.


Персей достигна до входа на тъмната и мрачна пещера, в която се надяваше да намери граите. Беше пътувал месеци наред до това забравено от боговете тъмно място. Повечето хора не знаеха почти нищо за граите. Намери само една старица, която го упъти към пещерата. Като син на Зевс, Персей имаше много по-силно зрение от това на обикновените хора. Виждаше дори в тъмното много добре. Но пещерата изглеждаше толкова зловеща, че се поколеба преди да влезе вътре. Още с първите крачки го прегърна хладната влага на пещерата.  Навлезе в тъмния и мрачен тунел. Над главата му надвисваха дълги каменни образувания - като пипала на морско чудовище. Нямаше представа накъде трябва да върви, нито пък дали тунелът има разклонения.Вървя много дълго, тунелът се спускаше надолу и ставаше все по -студено. Няколко прилепа се разхвърчаха, смутени от присъствието му. Но отново притихнаха, след като Персей ги отмина.

Най-накрая достигна до широка площадка. С изострените си сетива усети движение. И тогава видя трите старици - тъмни сенки в тъмната пещера. Изобщо не помръдваха, просто си седяха. Персей се приближи, облекчен, че най-накрая ги е открил.

- Какво търсиш при нас, момче? - обади се стържещ глас.

На Персей дори не му мина през ума да крие истинските си намерения.

- Искам да убия Медуза Горгона - и вие ще ми кажете къде да я намеря и как да я убия!

Отвратителен скрибуцащ звук се разнесе в залата, а ехото го разнесе из цялата пещера. Сякаш му се смееха стотина старици.

- Дали си безрасъдно глупав, или безрасъдно смел ... - продължи стържещият глас.

Персей реши, че стариците явно не са опасни и се приближи още. На растояние няколко стъпки успя да ги разгледа подробно. И разбра, защо живеят накрая на света в дълбоката пещера. Кожата на лицето им приличаше на  древен пергамент - сива и сбръчкана, главите им бяха почти плешиви.  От подобията им на ръце стърчаха дълги и остри черни нокти. Но най- ужасяващото беше, че трите непрекъснато си разменяха голям колкото длан предмет, с влажен блясък. Око! Трите старици имаха само едно око, и си го разменяха непрекъснато с явната цел да го огледат по-добре. На моменти сякаш се препираха коя да задържи окото за по-дълго време. В ума на Персей проблясна идея.

Докато си разменяха окото, за части от секундата Персей протегна ръка и го взе. Беше влажно и блестящо.

Трите старици се разпищяха, звукът беше толкова силен че можеше да го влуди.

- Млъкнете и трите! - изкрещя Персей - Ще ви върна окото, ако ми кажете как мога да убия Медуза Горгона!

И трите притихнаха и се свиха. Явно бяха много уплашени че ще изгубят единственото си око.

- Обещаваш ли да ни върнеш окото? - познатият вече стържеш глас задаваше въпрос, и отправяше молба едновременно.

- Обещавам. Но ми кажете как да убия Горгона.


В краката му се появиха странни предмети. Чифт сандали, торба и шлем за глава.

- Това не са обикновени сандали, а летящи.

Персей ги взе в ръцете си - бяха златни. Обу ги. И съвсем леко започна да се издига над земята.

- А тази торба е вълшебна - променя размера си. Можеш да прибереш вътре каквото си поискаш.- гласът вече стана почти нежен и напевен. Но Персей знаеше, че граите могатда бъдат много коварни, и стоеше нащрек.

- А щитът? - попита Персей.

- Този щит ... и той е вълшебен. Когато го поставиш върху главата си ще бъдеш невидим.

- Медуза Горгона няма да ме вижда?

- Само ще усеща движенията ти. Но няма да те вижда. Внимавай, защото дори да не те вижда, пак може да те вкамени с поглед.

Персей постави шлема на главата си.Погледна към краката си, нямаше ги. Развижи ръката си пред лицето, не я виждаше.

Вече беше готов за Медуза Горгона.

Върна окото на граите, и веднага тръгна към входа на пещерата - дори не се сбогува с тях.


С летящите сандали бързо стигна до острова, на който живееха Медуза Горгона и сестрите й. Знаеше, че Медуза Горгона може да плува и да лети еднакво добре. Обитаваше подводните пещери, но много често излизаше на сушата. Много моряци я бяха виждали в морето, и тези, които бяха останали живи след срещата си с нея разказваха дълго за крилатото морско чудовище с глава на жена и змии вместо коси.

Наближи острова, за който му казаха, че е обитаван от Горгоните. Достигна златистата пясъчната ивица и меко се приземи. Наоколо всичко бе обсипано с каменни статуи. Докосна статуята на млад мъж с мус